Свети Стефан е роден в Константинопол през 713 г. сл. Хр. Родителите му Йоан и Анна били благочестиви и обикновени хора. Свети Герман, патриарх на Константинопол, го кръщава на 12 май и му дава името Стефан, първият християнски мъченик. Стивън израснал, по Божията милост, и преуспял в науките от онази епоха, и усърдно четял Библията.
След като император Лъв III от Исавър (717-741) поема властта, той започва кампания за премахване на иконите и отнемане на честта им и преследва всички, които не се подчиняват на заповедите му. Бащата на Стефан нямаше друг избор, освен да заведе семейството си в град Никомедия (понастоящем в Турция) и да остави сина си Стефан в манастира Свети Ефксандий, когато Стефан беше на шестнадесет години. Когато навършил тридесет и една години, всички го избрали за игумен след смъртта на игумена на манастира.
През 741 г. император Лъв умира и е наследен от сина си Константин V. Той следва стъпките на баща си в битки и унищожаване на икони. Той съзнателно ги унищожава и осквернява свещените съдове, украсени с рисунки. Освен това изписва стените на църквите с вар, за да заличи чертите на изписаните върху тях стенни икони. Той наказа сурово всички, които се изправиха срещу него. Той спечели много епископи с дарове и привилегии, докато не накара триста от тях да подпишат решения срещу почитането на икони на събора в Хиария (754 г.). Но монасите му оказали силна съпротива и поради тази причина той жестоко ги преследвал, затворил манастири, други изгорил, а някои превърнал във военни казарми. Монасите са били принудени да се женят и да носят цивилни дрехи и са наложени ограничения върху движението им, докато не бъдат разделени. Що се отнася до тези, които останаха непоколебими, съдбата им беше да им отрежат носа или езика, затвор или изгнание.
Император Константин изпратил пратеник при Стефан с молба да подпише решенията на събора и се опитал да го спечели с дарове. Но светецът отговорил на пратеника на императора, като казал: „Вярата не е стока, която може да се купува и продава“. Позицията на Стефан разгневила императора, така че той прибягнал до няколко средства за натиск върху него. Той разпространи слух, че Стивън има позорна връзка с монахиня на име Анна, която беше богато момиче, което раздаде парите си на бедните и се присъедини към манастир за девици. Императорът се опитал да принуди Хана да приеме този слух, но тя отказала, така че той наредил да я бичуват, докато кръвта й потече и душата й умре от тежестта на мъченията. Църквата я причислява към мъчениците.
Накрая императорът заповядва опожаряването на манастира и заточението на Стефан на един от островите в Мраморно море. След това, след три години, той беше преместен в Константинопол и поставен пред него. По време на разпита си Стефан взе една монета и попита: Чия е тази снимка и надпис? Казано му е: За императора, та той го взе и го стъпка с крак. Императорът се разгневи за това и Стефан му каза: „Ако се чувстваш унизен, ако някой тъпче образа ти, не мислиш ли. че обиждате Бога, защото потъпквате иконата на Христос и я презирате?“
След това хвърлиха Стефан в един от затворите на Константинопол. Единадесет месеца по-късно, на двадесет и осми ноември 766 г., Стефан беше изведен на обществения площад и някои войници го убиха с камъни, а един от тях умишлено го удари по главата с пръчка, която смачка черепа му и доведе до неговото мъченичество. Светата църква го чества на двадесет и осми ноември.
Тропари в четвърта песен
Когато за първи път се наложихте на планината, с аскетични упражнения, победихте шествията на умствените врагове, с пълното оръжие на кръста, тогава също се появихте смело в джихада и убихте наречения Заили с меча на вярата, и и в двете дела ти беше увенчан от Бога, о, праведни мъчениче Стефане, винаги помнен.
Кандак с осмата мелодия
Празничнолюбци, нека възхвалим с песнопение от сърце и с вяра божия Стефан, Троицелюбец, понеже почете славната икона на Господа и неговата майка, и сега му викаме с копнеж с радостно съгласие на гласове, казващи: Мир на Тебе, о, вечнопаметен Отче.
