Имаше един човек на име Дакиас, който живееше в една планина в Йерусалим. Той изобщо не се молеше с никого и изведнъж се осмели да отслужи литургия […]

За един от братята споменаха, че бил съсед на знатен шейх и всеки ден влизал в килията му и крадял каквото намерил.

Той също така каза: „Ако обичахме Бог, както обичаме приятелите си, щяхме да бъдем благословени, защото видях някой, който наскърби приятеля си, а той дори не намери мир.“

Говореше се, че един от бащите седял в далечната прерия и мълчал, а един ден неговият ученик го попитал, казвайки: „Защо, татко?“

Нека братът, който остане с вас, бъде като син и ученик и ако сгреши и развали нещо, увещайте го и му разкрийте грешката му, за да не се върне.

أتى لصوصٌ إلى قلايةٍ في وقت الصلاةِ، فقال القسيس للإخوةِ: «اتركوهم يعملون عملَهم، ونحن نعمل عملَنا». قال أخٌ لشيخٍ: «لماذا

От житието на отец Пахомий: По едно време, докато Пахомий бил при отец Пламон, при тях дошъл един обзет от суета монах.

جاء عن الأب إلاديوس أنه أقام بالإسقيط عشرين سنةً بقلايةٍ، لم يرفع عينيه لينظرَ سقفَها، وكان طعامُه خبزاً وملحاً دائماً،

قال القديس دوروثاؤس: إنه لا شيء أردأ من الدينونةِ للإنسان، لأن بسببها يتقدم إلى شرورٍ ويسكن في شرورٍ، فمن دان