Казахме също в началото, че Петдесетница е празникът на Божията мъдрост, която е Божието Слово. Вместо да разглеждаме текстовете, които говорят за Христос като Божията мъдрост, трябва да погледнем за момент всички съвременни препратки към темата за суфизма (науката за мъдростта). Светата Библия в Стария и Новия завет говори за Божията мъдрост. Някои млади руски мислители, опитвайки се да тълкуват тези текстове, приписват на мъдростта (София) гностическо качество и може да се каже, че е от школата на пантеизма. Булгаков е този, който свърши най-важната работа по тези теории и използва един вид философско-теологичен и гностичен език. Той не отъждествява мъдростта с Христос, а по-скоро я отъждествява със същността на Бог фундаментално. Той видя, че мъдростта е идеята за Бог, името на Бог, любовта, вечната женственост... точно както са говорили мистиците преди него. Говорейки по начин, който е абстрактен от Божията мъдрост, той беше обвинен, че е добавил четвърто лице към Светата Троица, което означава, че е добавил към Триединния Бог (Отца, Сина и Светия Дух) четвърто лице , който е Божията мъдрост. Освен това предишните мистици, от които той е бил повлиян, описват Божията мъдрост по поетичен начин, като „изключително красива женска, безсмъртна любов“... В отговора си на това обвинение Булгаков разграничава ипостаста и ипостасното качество, което се отнася до Божията мъдрост. И в това той направи голяма грешка.
В мистичната система на Булгаков Божията мъдрост понякога се отъждествява с Бога, понякога с науката, а понякога е посредник между Бога и света. Това показва степента на липса на доверие в тези мнения. Когато мъдростта се идентифицира със света, имаме вид пантеизъм, а когато тя е посредник между Бог и света, имаме гностицизъм, защото води до теорията за създаването на света чрез поток от малки междинни богове , включително Божието Слово.
Сергий, патриарх на Москва, и Руският архиерейски събор осъдиха тези възгледи. Тази теория не може да бъде установена, защото ако думата „мъдрост“ не се отнася до мисъл, проницателност и т.н., тогава тя се приписва на Божия Син и Неговото Слово, което е персонифицирана мъдрост. Следователно това е специфична ипостас, която посредничи между Бог и вселената и не е абстрактно състояние, а по-скоро това е Божият Син и Неговото Слово. Премъдростта Божия е ипостас, второто лице на Света Троица.
