Нека сега да навлезем в същината на въпроса с вяра, любов и трепет, защото когато говорят за Троицата, ангелите треперят от нейния ужас. 1- „Вярвам в един Бог“ […]
Предговор: По-долу публикуваме уроци, получени от монасите от манастира Ал-Харф през 1962 г. от устата на отец Андре Скрима, на френски език,
رحلة إلى مكان أفضل وحياة أرقى الذي يمتلك حقيقةً تفكيرًا حكيمًا، ويوجه دفة حياته على رجاء الخيرات العتيدة، فإنه عندما
إن مثل لعازر له فائدة عظيمة لنا لكلاً من الفقير والغني، أنه يعلم الأول أن يتحمل فقره بتعقل وبرباط جأش،
В предишната глава творческото Божие слово ни постави пред човешката трагедия, която е грехопадението. Човекът беше приятел на Бог, говорейки с Него лице в лице
Сега възнамеряваме да се задълбочим в съдържанието на книгата и нейната вътрешна структура. Нашият подход към него все още не е външен подход, а по-скоро ще се опитаме да навлезем
1- Значението на ритуалите, техния принцип и тяхната същност в църквата Ние принадлежим към църквата чрез ритуали като цяло, тоест чрез набор от символи и движения (свещи, тамян и кръгове).
Още от дете е възпитан в благочестие и обет на Богородица. На петнадесет години той се запалва от любовта към Бога, затова изоставя всичко и става монах
النص: 13 فَإِنَّهُ لَمَّا وَعَدَ اللهُ إِبْرَاهِيمَ، إِذْ لَمْ يَكُنْ لَهُ أَعْظَمُ يُقْسِمُ بِهِ، أَقْسَمَ بِنَفْسِهِ، 14 قَائِلاً:«إِنِّي لأُبَارِكَنَّكَ بَرَكَةً
Текст: 22 Защото е писано: „Авраам имаше двама сина, единият от робиня, а другият от свободна жена.“ 23 Но той е роден от робиня
Историята на божественото управление в Стария завет започва с велика фигура, Авраам, чието име означава „баща на мнозина“. И в Новия завет
[Свети Амвросий вижда в Исаак символ на Господ Христос не само в раждането му според божествено обещание, нито в принасянето му като жертва в покорство на баща му, но дори
