فمُ العفيفِ يتكلمُ بالطيباتِ، ويلذِّذ صاحبَه، ويُفرِّح سامعيه. مَن كان كلامُه مرتباً وعفيفاً، وهو طاهرٌ بقلبهِ، فهو ابنُ ميراثِ المسيحِ، […]

Нека братът, който остане с вас, бъде като син и ученик и ако сгреши и развали нещо, увещайте го и му разкрийте грешката му, за да не се върне.

Говореше се, че един от бащите седял в далечната прерия и мълчал, а един ден неговият ученик го попитал, казвайки: „Защо, татко?“

Той също така каза: „Ако обичахме Бог, както обичаме приятелите си, щяхме да бъдем благословени, защото видях някой, който наскърби приятеля си, а той дори не намери мир.“

За един от братята споменаха, че бил съсед на знатен шейх и всеки ден влизал в килията му и крадял каквото намерил.

Имаше един човек на име Дакиас, който живееше в една планина в Ерусалим. Той изобщо не се молеше с никого и изведнъж се осмели да отслужи литургия.

قال القديس دوروثاؤس: إنه لا شيء أردأ من الدينونةِ للإنسان، لأن بسببها يتقدم إلى شرورٍ ويسكن في شرورٍ، فمن دان

جاء عن الأب إلاديوس أنه أقام بالإسقيط عشرين سنةً بقلايةٍ، لم يرفع عينيه لينظرَ سقفَها، وكان طعامُه خبزاً وملحاً دائماً،

От житието на отец Пахомий: По едно време, докато Пахомий бил при отец Пламон, при тях дошъл един обзет от суета монах.

أتى لصوصٌ إلى قلايةٍ في وقت الصلاةِ، فقال القسيس للإخوةِ: «اتركوهم يعملون عملَهم، ونحن نعمل عملَنا». قال أخٌ لشيخٍ: «لماذا

زار أحدُ الإخوةِ الأب سلوانس في جبل سينا، فلما رأى الإخوةَ منكبِّين على العملِ، قال للشيخِ: «لا تعملوا للطعامِ البائد

الأنبا أمونيوس الأسقف: طلب منه أحدُ الإخوةِ أن يقولَ له كلمةً، فقال الشيخ: «امضِ وتمثَّل في فكرِك دائماً فَعَلَةً الشرِّ