Благословен е животът на християните, че и в сегашния живот те притежават тази радост от надеждата и надеждата. Когато християните напуснат този свят за следващия живот, те се чувстват по-щастливи от щастието на настоящия свят. Блаженството в задгробния живот е много по-високо от сегашното щастие, по-високо до степента, в която истината превъзхожда надеждата и до степента, в която визията за Бог превъзхожда вярата. Че Бог ни осиновява и тогава ще се покаже, че всъщност сме деца на Бога, има съвършена любов, има съвършено блаженство. Ние, християните, участваме в тайните на Христос и приемайки Го, ние приемаме самия Христос. „На тези, които Го приеха, даде власт да станат Божии чада, в чието име вярват” (Йоан 1:12). Децата имат любов, която прогонва всеки страх. Който има любов, не се страхува от рани и не се страхува да загуби наградата си. Страхът подобава на слугите, но любовта е една от характеристиките на децата. Благодатта дава на душите на християните истинска любов, работеща в тях. Опитът им дава и същевременно им помага да усетят божествената доброта, да вкусят голяма доброта, да се надяват на големи неща и да повярват със сигурност в добротата, която вкусват и виждат, доброта невидима, безсмъртна и нетленна.

Христос ни моли да запазим любовта Му. Не е достатъчно просто да Го обичаме и да запалим пламъка на божествената любов, но трябва да я подхранваме и развиваме. Ето какво означава да пребъдваш в любовта на Христос, в Когото е цялото блаженство. Да останем в Бога означава Бог да бъде с нас „Който пребъдва в любовта, Бог пребъдва в него” (1 Йоан 4:16). Когато прилагаме в нашите трикове закона на Бога, когото обичаме, ние печелим това постоянство и постоянство в Неговата любов. Душата притежава този или онзи навик, скрит или валиден, според действията и движенията, които извършваме. В професиите се случва точно това, което се случва. Професията, която владеем, става наша собствена. Който прилага закона и е свикнал да го прилага, иска само това, което иска вечният законодател. Вечните, божествени закони определят действията на човека, който се подчинява на Божията воля и не желае никой друг освен Бог. „Който пази Моята заповед, ще бъде в Мен и Аз ще бъда в него” (Йоан 15:10). Благословеният живот е продукт на тази божествена любов. Божествената любов изтръгва нашата воля от всички връзки, които не принадлежат на Христос и я насочва към Него. Всичко, което ни засяга, зависи от нашата воля, от импулсите на тялото, от движението на ума и всичко, което е човешко. Нашата воля ни води тук и там. Всички неща са му подчинени. То управлява човека.

Тези, които обичат Христос, винаги имат Христовите мисли, желание, любов и търсят това, което Той иска. И цялото им съществуване и живот почива в Него. Тяхната воля е ефективна и жива, защото е в Христос, в Когото е цялата доброта. Християнинът не може да направи нищо без Христос, както окото не може да види без светлина. Добротата към волята на християнина е като светлина за окото. Тъй като Христос е източникът на добрите неща, нашата воля става мъртва и инертна, ако не се подчини напълно на Него, ако част от нея остане извън това съкровище който изсъхне, и ще го хвърлят в огъня” (Йоан 15:6). Ако Той иска да бъдем изкупени чрез Христос и да живеем като Неговия живот, всички наши воли трябва да бъдат подчинени на Неговата воля. Силна, пълна воля, която се подчинява на Господ във всичко, води до благословен живот. Умът и волята на човека трябва да бъдат обединени с Бога, за да мислим за Бога, докато волята е, за да се прилепим към Него чрез любов.

Това е животът в Христос, който се разкрива чрез светлината на добрите дела, в любовта грее светлина, светлината на добродетелта в Христос, а животът в Христос се налага от любовта. Човек няма да сбърка, ако нарече любовта живот. Любовта към Христос е единство с Него и това единство съставлява истинския живот. По същия начин, отделянето от Христос води до духовна смърт и я причинява, затова Той казва: „Моята заповед е вечен живот“ (Йоан 14:16). заповедта означава любов, „Думите, които ви говорих, са дух и живот“ (Йоан 6:63). Ако духовният живот е Христовата любов, тогава е ясно, че любовта е единствената сила, която трябва да движи истинския християнин. Апостол Павел казва, че всичко ще престане в отвъдния живот, но любовта ще остане, защото е необходима за вечното блаженство на отвъдния живот в Христос Исус, на когото се дължи вечна слава.