А – Трайността на съюза на двете природи А – Било ли е единството на двете природи някога предмет на разделяне?От времето на Благовещението до края на вековете няма […]
شفاء المخلّع في كفرناحوم: “1 ثُمَّ دَخَلَ كَفْرَنَاحُومَ أَيْضًا بَعْدَ أَيَّامٍ، فَسُمِعَ أَنَّهُ فِي بَيْتٍ. 2 وَلِلْوَقْتِ اجْتَمَعَ كَثِيرُونَ حَتَّى
Христос е съвършен Бог и съвършено човешко същество, Той обедини в своята личност същността на божествеността и същността на човешката природа, всички от които той взе, тяло и разумна душа, всичко това, за да го освети. . Истината е, че той беше съвършен, тоест притежаваше цялата божествена природа и ме взе в моята цялост, тоест взе цялата човешка природа. Той обедини всички с всички, за да даде спасение на всички, тоест на цялата природа, защото невзетото не може да се излекува.
Видяхме, че самата човешка природа беше преобразена в резултат на грехопадението. Следователно Адам предаде на своите потомци тежко наследство, като им завеща болна и изтощена природа, чийто дял бяха смъртта и покварата. Как могат да бъдат спасени потомците на Адам, тоест цялото човечество?
Текст: 14 „И както ако човек на път повика слугите си и им даде имуществото си, 15 на един даде пет таланта, на друг два таланта, на трети един талант. Всеки един
Текст: Господ каза: 10:32 И така, който Мене признае пред човеците, него и Аз ще призная пред Моя Отец, Който е на небесата,
13 وَلَيْسَ أَحَدٌ صَعِدَ إِلَى السَّمَاءِ إِلاَّ الَّذِي نَزَلَ مِنَ السَّمَاءِ، ابْنُ الإِنْسَانِ الَّذِي هُوَ فِي السَّمَاءِ. 14 «وَكَمَا رَفَعَ
32 И когато се изкачваха към Ерусалим, водени от Исус, те бяха смаяни. И като ги последваха, те се уплашиха. Така той взе и дванадесетте
След като признава Христос за Бог и Господ, Църквата признава в своята конституция на вярата Неговото човешко естество, като заявява: „Този, който заради нас и заради нашето спасение слезе от
عندما يريد البعض أن يؤكد أن المسيح لم يكن إلهاً بل كان مجرّد إنسان، كثيراً ما تراهم يلجأون إلى الآيات
في إنجيل لوقا (٣٥:١٨-٤٣)، يصرخ الأعمى نحو الربّ يسوع العابر من أمامه مسمّياً إيّاه “يسوع ابن داود”، وطالباً إليه أن
في إنجيل لوقا (٣٥:١٨-٤٣)، يصرخ الأعمى نحو الربّ يسوع العابر من أمامه مسمّياً إيّاه “يسوع ابن داود”، وطالباً إليه أن
