لقد مُنع شعب العهد القديم من صنع الأصنام وعبادتها، هناك عدة نصوص توضح هذا الأمر، إلا أن بعض الهراطقة يفصلون الجزء الأول من تلك النصوص عن الثاني ويحرِّفون تفسيره. ظهر الله في العهد القديم بواسطة الأفعال، وتكلم بأفواه الأنبياء. أمّا في العهد الجديد فقد تجسَّد كلمة الله “ورأينا مجده”، وأقام علاقة شخصيّة معنا، لذلك نستطيع أن نصوِّر شخص المسيح في الأيقونة.

Човек, който е просветен от божествени, несътворени действия, „озарява в сърцето си знанието за Божията слава, онази слава, която е на лицето на Христос“ и той става „участник в божествената слава“ и „участник в святостта на Бог.“ Християнинът, който живее в Божията благодат, става „член на тялото Христово“, тоест част от въплътеното тяло на Бог, той живее същия живот като Христос и излъчва божествена светлина

Човекът е създаден по Божия образ и от самото начало е бил двойка, тоест мъж и жена. Точно както Бог, Триединната личност, не е единствен, така и човекът не е такъв. Учението за Светата Троица, което се изразява в единство по същност и троичност по ипостаси, е основна истина, която изразява и истината на човека. Следователно човекът е създаден от самото начало като двойка, тоест мъж и жена.

إن سرّ المسحة المقدّس لا يتعلّق بعلاج الجسد وحده، بل بعلاج النفس أيضاً. فنحن ننال بسرّ المسحة قوّة روحيّة، فتُغفر خطايانا التي نسيناها ولم نتمكن من الاعتراف بها. إلاّ أن أهميتها الأولى تبقى في الصلاة من أجل صحة الجسد. لذلك ترتبط الكنيسة الأرثوذكسية بين هذين السرّين، وتحثّ الذين يُقام سرّ المسحة من أجلهم، على الاعتراف أيضاً.

Кръщението въвежда човек в духовна арена, така че той е призван да се бори срещу силите на злото, които го атакуват отвън чрез сетивата му, които пораждат страсти. Затова той трябва да остави настрана всичко, което го държи далеч от любовта към Бог, и всичко, което го води към егоистични прояви, които изкривяват любовта към Бога и към братята, така че да може да остане победител в битката си срещу егоистичните желания и склонности.

الكنيسة تتشكل وتظهر في إقامة سرّ الشكر الإلهي واشتراكنا به، لأنه السرّ الذي يحوّل الجماعة، أي الرعيّة، إلى كنيسة. ففي سرّ الشكر الإلهي تكون الرعيّة كنيسة جامعة، لأن المسيح نفسه يكون حاضراً فيها. ولا بدّ أن يعلم المؤمنون أنهم في كل مرّة يجتمعون لإقامة الليتورجيا الإلهية إنما “تجتمع كنيستهم”، أي الكنيسة كلها. فكل عضو في الرعية هو عضو في الكنيسة الأرثوذكسية الجامعة.

قبيل ذبيحة المسيح على الصليب، رفع صلاة حارّة من أجل جميع الذين سيؤمنون باسمه، طالباً من أبيه أن يحفظهم في وحدة إلهية. كلمات المسيح هذه ليست دعوة إلى وحدة خارجية، بل إلى وحدة داخلية مطلقة، شبيهة بوحدة الأقانيم الثلاثة في الثالوث الأقدس، أي إلى الوحدة التي فقدها الإنسان بسبب السقوط. وهي تقوم على أساس الأقانيم الثلاثة وتتمثل بها، وتعني خلاص الإنسان وكماله.

В периода след Апостолската ера позицията на апостолите в Църквата, както е определена от Библията, премина към епископите. Властта на епископа в ранната църква е била властта на Христос и църквата и не е била лична власт. Точно както апостолите имаха „ума на Христос“, решенията, които вземаха по църковни въпроси, бяха ръководени от Светия Дух, а не от тях.

Християнинът е свещеник с тялото си и с цялото си същество. Той е призован да принесе себе си и всичките си дела в жертва на Бога, а с това и цялото творение. Личният живот на християнина се превръща в свидетелство за Божието присъствие и действие в човека, така че всеки, който види начина му на живот, заключава, че Христос живее в него и че той не е обикновен човек, а гражданин на Царството Божие . По този начин цялото му дело и живот се превръщат в постоянна богослужение и възвръщат първоначалния смисъл, който са имали в Божия рай.

Горното раждане, за което говори Христос, е „измиването на второто раждане и обновяването, идващо от Светия Дух“, тоест получаването на Светия Дух чрез кръщението, което се извършва в името на Светата Троица. Присъствието на Светия Дух е това, което обновява раждането на човека. Това присъствие се осъществява в Църквата чрез тайнството кръщение и други тайнства

Истината за спасението в Христос не е статична буква, която може да бъде съхранена в книга. Това е съкровище, което Господ даде на апостолите, така че техният съюз да бъде сигурна гаранция за тяхното притежание на истината за спасението. Апостолите предават това съкровище на епископите, за да завършат посланието, в единението си с Църквата - Тялото Христово, където действа Светият Дух и по този начин те не изразяват собственото си мнение, а по-скоро волята на Светия Дух обитаване в Църквата.

Църквата е връзката между самите хора и между тях и Бога под формата на партньорство, съществуващо между Светата Троица. В този смисъл е имало Църква в рая, но грехопадението на човека от първото причастие е довело до Църквата се премества от рая на земята.