Постът, в неговия изключителен смисъл, завършва в петък след петата неделя на Великия пост, когато изтича четиридесетдневният период. Страстният период продължава от края на този пост до Възкресението, Велика събота, и по този начин включва съботата след петата неделя от Великия пост, наречена (Лазарова събота) и първите шест дни от Великата и Страстната седмица.

Лазарова събота заема особено място в литургичната година. Той попада извън дните на Великия пост, както и извън мъчителните дни на Великата седмица, която продължава от понеделник до петък. Тази събота, заедно с Цветница, която следва, представлява радостно въведение в Светите дни. Географското разположение също го сближава с Цветница, тъй като Витания е едновременно мястото на възкресението на Лазар и отправната точка на Исус при възнесението му в Йерусалим. (21). Тази събота отбелязваме събитието Възкресението на Лазар, събитие, изпълнено със смисъл, както ще видим. То е мистериозно свързано с възкресението на самия Христос и за нея играе ролята на сбъднато пророчество. Можем да кажем, че Лазар ни се явява на прага на Великденските празници като предтеча на Исус Христос, който победи смъртта, както Йоан Кръстител, в навечерието на Богоявление, като предтеча на Христос, който е планирано да се появи в кръщението. В допълнение към основното значение на възкресението на Лазар има второстепенни аспекти, които могат да се считат за полезна тема за размисъл.

Посланието, рецитирано в Божествената литургия (Евреи 12:28-13:8), няма нищо общо с възкресението на Лазар, а един от стиховете му: (Помнете затворниците като пленници с тях и онези, които са измъчвани от вие също сте в тялото) може да се счита за приложимо към състраданието на Исус към Лазар. Посланието включва различни морални заповеди: продължаване на братската любов, приемане на непознати, неоскверняване на брака и подчинение на началниците. Който смята, че тези морални препоръки остават важни, въпреки известна наивност и простота, трябва да прочете внимателно трите стиха (които съставляват общата му рамка, първият в началото на текста, вторият в средата му и третият в края му: (Нашият Бог е огън пояждащ), (защото Той каза: Не. Ще те разочаровам и няма да те пренебрегна. (Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги), защото най-висшите духовни истини са неделими от простите практически изисквания, които задължително произтичат от тях.

Евангелието (Йоан 11:1-45) разказва случката с възкресението на Лазар (22). Химните на магията ни дават тълкуването на Църквата на това възкресение по следния начин: (Ти вървеше напред, о, Спасителю мой, и постигна славното си възкресение, когато освободи Лазар от ада...). Това е основното значение на Възкресението на Лазар: според Песента то е предварително изпълнение на Възкресението Христово и предварителен тест за способността на Христос да умре. (О, Христе, ти възкреси Лазар от ада... и преди смъртта си разтърси силата на смъртта...). След това Църквата свързва тази победа на Христос над смъртта с церемониалното му влизане в Ерусалим, което ще отпразнуваме утре: (О, смърт, сега Христос те затвори чрез Лазар, така че къде е твоята победа, о, ада? Ето, плачът на Витания се завърна и е бреме върху вас И ние всички предлагаме на Христос клоните на победата и победата). И още: (Затова, като деца, ние носим знаменията на победата и победата, викайки към теб, Победителю на смъртта: Осанна във висините, благословен е Който идва в името Господне!).

Възкресението на Лазар също възвестява възкресението на мъртвите, което е резултат от възкресението на Исус: (О, Христе, когато Ти възкреси Лазар от мъртвите, Ти постигна общото възкресение), (Ти го възкреси, о, Животворителю) , потвърждавайки по този начин възкресението на света...), (чрез ваш приятел вие предрекохте освобождението на хората от покварата). Лазарова събота е в известен смисъл празник за всички мъртви, тъй като ни дава възможност да утвърдим и изясним вярата си във възкресението. В думите си, отправени към Марта, Господ ни предупреждава за едно много важно учение, свързано с мъртвите: Исус каза на Марта: (Брат ти ще възкръсне и Марта му каза: „Знам, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.” И Исус й каза: „Аз съм възкресението.”) Вярата на Марта беше погрешна в две отношения: тя говореше за възкресение, което щеше да се случи само в бъдещето, и тя разбираше това възкресение само във връзка с един вид общ закон. Но Исус потвърждава, че възкресението е настоящо събитие от сега нататък, защото е възкресението и животът. Тези, които са заспали, живеят в Христос и в Него. Техният живот е свързан и разкрит в личното присъствие на Исус. Ако искаме да се свържем духовно с някой от падналите ни близки, ние не се стремим да го съживим във въображението си, а по-скоро трябва да се свържем директно с Исус и там, в Исус, ние го намираме.

Възкресението на Лазар също представлява чудесна илюстрация на доктрината в личността на Христос, тъй като показва как божествената и човешката природа са обединени в личността на Исус, без да се сливат: (О, Христе... ти дойде до гроба на Лазар , потвърждавайки ни вашата природа...). Така намираме човека в Исус засегнат и плачещ за смъртта на приятеля си: (И Исус плака. Тогава евреите казаха: Вижте колко го обичаше!). Но от друга страна, ние виждаме Бог в Исус, който заповядва смъртта с власт: (И той извика със силен глас: Лазаре, излез! И мъртвият излезе...). В химна се казва: (О, Спасителю, чрез Твоите мисли, Твоите сълзи и Твоето говорене Ти си показал действието на Твоята човечност и чрез възкресяването на Лазар Ти си показал действието на Твоята божественост). (*)

И накрая, възкресението на Лазар насърчава грешника да се надява, че дори и да е умрял духовно, той ще живее отново: (Моля те, човеколюбче, да възкресиш мене, умрелия в страстите...). Това духовно възкресение често ни се струва толкова невъзможно, колкото и възкресението на Лазар: (...Господарю, той се смърди, защото е мъртъв от четири дни...). Но всичко е възможно за Исус: връщането на коравосърдечния грешник, както и възкресяването на мъртвите: (Тогава Исус каза: Отстранете камъка...).

Това научаваме, ако тази събота отидем във Витания, за да посетим гроба на Лазар. Ние не искаме да видим Лазар, а по-скоро искаме да срещнем Исус и да започнем тази велика седмица с него. Вика ни и ни чака. Марта повика тайно сестра си и каза: „Учителят дойде и те вика“. Що се отнася до Мери (когато чу, тя бързо стана и отиде при него). Учителят ме вика. Той иска да не го оставям в дните на страданията му. Той иска да ми се разкрие в онези дни - и аз може да смърдя - по нов и възвишен начин. Ето ме учителю!

(21) През четвърти век празненствата на Страстната седмица в Йерусалим започват в събота, в навечерието на Цветница, с ритуална служба, провеждана в църквата, наречена Лазариум във Витания.

(22) Не знаем повече за Лазар от това, което намираме в Евангелието, а именно, че той е брат на Марта и Мария от Витания и е приятел на Исус, който го възкресява от мъртвите. По-късно има изобилие от митове, свързани с Лазар, включително, че той и сестрите му са били поставени от евреите в лодка без платна, снаряд или кормило, но те по чудо пристигнали в Южна Франция, където Лазар проповядвал на целия регион и станал първи епископ на град Марсилия. Този мит може да е възникнал в резултат на факта, че един от епископите на град Екс, който е бил ръкоположен в Марсилия през V век, е прекарал известно време в Палестина и е носел името Лазар.

(*) Недопустимо е извеждането на речта от нейния контекст и намерение. Писателят тук обяснява, че Исус Христос, слава на Него, демонстрира своята човечност и божественост в това събитие, плачейки като човешко същество и възкресявайки Лазар като бог. Той не действа като две личности, а по-скоро разкрива реалността на двете природи в една личност. Христос, на когото да бъде слава, не е човешко същество, в което Бог се е проявил. По-скоро той е въплътен Бог... мрежата