Нов термин „глобализация“ се разпространи в медиите от известно време и видяхме как хората са разделени на привърженици и противници. Преди три седмици човек беше убит на една от антиглобалистките демонстрации в италианския град на Генуа. Бяха публикувани много книги и статии, които анализираха феномена на глобализацията в многобройните й области: политическа, икономическа, търговска и културна. Какво се разбира под глобализация? Има ли християнска позиция по въпроса?

Концепцията за „глобализация“ е резултат от просперитета на комуникациите и технологиите и развитието на информацията, така че светът се превърна в едно голямо село. Присъствието на интернет на работното място и в жилище постави хората в постоянен контакт с това, което се случва във всяка част на земята. Това е в допълнение към отварянето на границите за свободна търговия и обмен на стоки и трансформацията на човешките общества в потребителски общества, всички от които допринесоха за разпространението на глобализацията. Сега виждаме международни институции (като Световната банка и Световната търговска организация) и глобални компании, които са по-силни от съществуващите държави, докато налагат на тези страни, които като цяло са бедни, своята икономическа политика, която противоречи на интересите на бедните , тоест мнозинството от хората в страната. Държава.

Второто определение на глобализацията е, че тя означава господство на един стил над всички въпроси на живота, идеи, търговия, икономически и потребителски обмен и политически системи. Няма място за разграничение, разнообразие и конструктивно различие, по-скоро има едностранен суверенитет над света във всички области. Най-опасният от тях обаче без съмнение е културният унилатерализъм, който се проявява под формата на господство на един стил и един модел над живота ни. Казваме, че този едностранчив подход е опасен, защото отрича особеностите, които отличават всеки индивид, народ или нация, и следователно не зачита уникалността на всяко човешко същество. По-скоро се стреми да накара цялото човечество да се държи според един модел във всички части на обитаемия свят, така че да яде едно ястие, да пие едно питие и да носи една униформа... Ето как глобализацията представлява опасност, тъй като прави всички хора идентични копия, без особен вкус, който да ги отличава един от друг.

След това трябва да се каже, че глобализацията, на ниво християнска вяра и поведение, има две страни: положителна, тъй като отваря полезни възможности за нас, и отрицателна, тъй като може да доведе до голяма човешка вреда. Положителният аспект е в инвестирането в модерни технологии (компютри, интернет и средства за предаване на информация) за разпространение на вярата, обмен на новини, повишаване на християнските и човешки ценности и тяхното излъчване в реалността на хората и нациите. В същия контекст е възможно да се възползваме от тези съвременни средства, за да предоставим възможност на всеки изследовател да влезе, докато седи на бюрото си в стаята си, във всички световни библиотеки, изследователски центрове, музеи и университети, ако желае да научават за науката и да печелят от нея. Глобализацията направи знанието достъпно за всеки, тъй като премахна разстоянията.

Църковни лидери и вярващи се обединяват, за да критикуват глобализацията с нейното монополно икономическо измерение, в което идеята за печалба и експлоатация надделява над идеята за социална справедливост. Те подчертават приоритета на човека, докато виждат, че движението на пазарната икономика, в противоречие с християнската мисъл, се грижи за потребителя и пренебрегва човека. Докато икономическата глобализация осигурява стандарта за успех и неуспех за оценка на всяка дейност, тогава всичко, което е успешно, е непременно добро, има друг стандарт в християнството, който е стандартът за добро и зло, и тогава не всичко, което е успешно, е непременно добро .

Д-р Тарик Митри (в статията си в книгата „Религия, глобализация и плурализъм“, издадена от Центъра за християнско-ислямски изследвания към Университета на Баламанд) сравнява глобализацията с двата разказа за Вавилонската кула и Петдесетница, споменати в Светата Библия, първата в Стария завет (Битие 11: 1-9) и втората в Новия завет (Деяния 2: 1-11). Разказът за Петдесетница ни казва, че апостолите, събрани в горната стая, след като огнените езици се спуснаха върху главите им, успяха да провъзгласят добрата новина за Исус на нации с различни култури и езици, без да изискват тяхната културна хомогенност; тя се обърна към тях на техните езици. Тогава чудото на Петдесетница не се случва на отделни индивиди, а по-скоро се постига, когато те се съберат, тоест това е колективен акт. Ясното космическо измерение тук не се основава на власт, пари, сделка или икономическа печалба, а по-скоро се основава на общуване, разбиране и проповядване на добрата новина за Христос на хората. Следователно от петдесятна гледна точка християните не отхвърлят изцяло глобализацията, защото тя увеличава възможностите за среща, взаимовръзка и взаимодействие между хора от различни езици, раси и нации. Но не приема глобализацията в нейната цялост, защото глобализацията в някои от нейните аспекти не дава приоритет на хората и тяхната свобода.

За разлика от Петдесетница идва историята за Вавилонската кула. Езиците на хората се объркаха и те станаха неспособни да разбират и общуват и те бяха разпръснати из целия свят, защото тяхната глобализация се съсредоточи около себе си, властта и логиката на властта. Гореспоменатият автор пита: „Не е ли единството на финансовия пазар, например, по-близо до образа на Вавилон, отколкото до образа на Петдесетница? Възможностите за комуникация между хората, предлагани от глобализацията, не са ли по-близо до идеята за Петдесетница, отколкото до идеята за Вавилон?

След възкресението си Исус Христос каза на учениците си: „Идете сега и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Матей 28:19). Това означава, че цялата земя принадлежи на Господ и е поле за Неговото семе и реколта. Глобализацията се е наложила на хората. Трябва да я направим по-малко експлоатираща хората и по-хуманна. Глобализацията също може да бъде, по наша воля, място на проявление на Христос.

Цитирано от: My Parish Bulletin
Епархия на Джбейл и Батрун
Неделя, 19 август 2001 г
Брой 33

[важен цвят=синьо заглавие=Глобализация - Проповед на Негово Високопреосвещенство Джордж Хадр]

Ние разглеждаме глобализацията заради нейните културни и духовни последици, ако успее. Той неизбежно идва да активизира новата либерална икономика и глобалния пазар, което означава обмен на стоки между всички страни. Той е придружен от ужасното разпространение на английския език, така че някои хора смятат, че той може да надвие други езици и по този начин неговото наследство ще изчезне.

Мнозина не вярват, че тази езикова тирания е възможна, тъй като народите се придържат към езиците си, дори ако използват английски за търговия.

Това, което наистина е плашещо, е, че великите сили ще тиранизират икономически по-малките страни, експлоатирайки техните ресурси, без да им носят голяма полза. Това, за което мечтаеха развиващите се страни, т.е. равен обмен, няма да се случи. Съществува решимост, че първият свят, т.е. индустриалният свят, монополизира основните индустрии и високите технологии. В светлината на подновения колониализъм, по други начини, мюсюлманите и арабите могат да бъдат малтретирани от възрастни и това би навредило на нас, християните от Изтока, в нашите отношения с мюсюлманите, които все още смятат, че Западът е християнски. Ние искаме да останем свидетели на Христос в арабската цивилизация, както винаги сме били и сме й дали много, както и тя ни е дала много.

Ние не сме в състояние, нито като араби, нито като християни, да се противопоставим на феномена на глобализацията, докато тя не го наруши. Но ние можем да се предпазим духовно от неговия бич. Това е възможно само чрез голям духовен ренесанс, който ни кара да живеем от Христос в неговата църква, чрез сближаване с другите християнски църкви, които трябва да преживеят ренесанс в тях. Разбира се, не е лесно да се живее в потисната страна, а нейното потисничество се проявява не само в липсата на сигурност, но и в бедността. Това икономическо влошаване ще ни накара да вярваме в голямото споделяне на средства между вярващите.

„Модата“ на глобализацията и нейният превод могат да ни отведат на всяко ниво в изкуството и образованието. Църквите трябва да изградят модерни медии и те вече са навлезли в това поле.

Ние не се страхуваме от никакво развитие на цивилизацията. Християните се страхуваха от появата на съвременната наука и смятаха, че тя противоречи на Библията. Сега се примирете с науката. Ние не сме врагове на технологиите. Възприемаме го там, където не противоречи на морала. Но ние имаме позиция относно тиранията на народите над народите. Ние подкрепяме слабите. Възможно ли е великите сили да осъзнаят, че няма да оцелеят, ако останат тиранични над малките? На това се надяваме.

Не е ли позволено дете да остане разпнато и да умре от глад, както е в няколко страни? Има милиони хора, които нямат чиста питейна вода. Това е, ако не говорим за болести, които убиват особено хората от развиващите се страни. Изправянето срещу всичко това обаче не е възможно, освен чрез мобилизиране на всичките ни духовни сили и овластяване с тази любов към слабите, която ни тласка към културна и политическа борба в името на едно човечество, в което разстоянието между богатите и беден, между хората от тази религия и хората от онази, от този или онзи цвят, се стеснява. Исус е Спасителят на човека и цивилизацията.

Цитирано от: My Parish Bulletin
Епархия на Джбейл и Батрун
Неделя, 15 септември 2002 г
Брой 37

[/важно]