قبيل ذبيحة المسيح على الصليب، رفع صلاة حارّة من أجل جميع الذين سيؤمنون باسمه، طالباً من أبيه أن يحفظهم في وحدة إلهية. كلمات المسيح هذه ليست دعوة إلى وحدة خارجية، بل إلى وحدة داخلية مطلقة، شبيهة بوحدة الأقانيم الثلاثة في الثالوث الأقدس، أي إلى الوحدة التي فقدها الإنسان بسبب السقوط. وهي تقوم على أساس الأقانيم الثلاثة وتتمثل بها، وتعني خلاص الإنسان وكماله.

В периода след Апостолската ера позицията на апостолите в Църквата, както е определена от Библията, премина към епископите. Властта на епископа в ранната църква е била властта на Христос и църквата и не е била лична власт. Точно както апостолите имаха „ума на Христос“, решенията, които вземаха по църковни въпроси, бяха ръководени от Светия Дух, а не от тях.

Горното раждане, за което говори Христос, е „измиването на второто раждане и обновяването, идващо от Светия Дух“, тоест получаването на Светия Дух чрез кръщението, което се извършва в името на Светата Троица. Присъствието на Светия Дух е това, което обновява раждането на човека. Това присъствие се осъществява в Църквата чрез тайнството кръщение и други тайнства

Църквата е връзката между самите хора и между тях и Бога под формата на партньорство, съществуващо между Светата Троица. В този смисъл е имало Църква в рая, но грехопадението на човека от първото причастие е довело до Църквата се премества от рая на земята.