3:3 – Ипостас
1 – لفظة شخص في العربية لقد تعرضنا مراراً في هذا الكتاب لموضوع الأقنوم فقطعنا شوطاً نحو ما سيأتي. وقبل […]
3:2 – Богословски термини в несторианството
Диодор, епископ на Тарсис, Теодор, епископ на Миса, и Несторий правят „природата“ physis и „hystasis“ синоними и означават същността на действителната ousia concrète (1).
3:1 – Използването на теологични термини от Кирил Александрийски
القسم الثالث كل علم بحاجة إلى مصطلحات ينحتها له أربابه شيئاً فشيئاً. للعهد القديم مصطلحاته الدينية في العبرية والآرامية. أما
2:11 - Възкресение
(1) 1 – الرسالة الفصحية غب المصافحة الأخوية بالفادي يسوع والتحيات الزكية وافتقاد الخاطر الكريم نبدي: نشكر الله تعالى على
2:10 – В седмицата на Голгота
Григорий Богослов каза: „Имахме нужда от въплътен Бог, който умря, за да се върнем към живот“ (Проповед 45:28 в Мин. 36:661)
2:9 – човечеството на Адам и човечеството на Христос
في المقالات ورد ذكر مسألتين هامتين حشراً هنا وهناك بدون معالجة كاملة تستنفد الموضوع. فظروفي أثناء الكتابة كانت قاسية بسبب
2:8 – Трайността на единството на двете природи и заключение в христологичната разлика
أ – دوام اتحاد الطبيعتين أ- هل اعترى وحدة الطبيعتين انفصال في وقت من الأوقات؟منذ البشارة حتى نهاية الدهور، لا
2:7 - Дева Мария
Заради съединението Мария става майка на Бога и не е позволено да се каже, че тя е майка само на човека Исус, защото в него разделението е невъзможно
2:6 – Невежеството на Исус
Въпросът за невежеството на Исус има богословска история. Някои евангелски стихове (Марк 13:32, Йоан 11:34 и Лука 2:52) (1)
2:5 – Църковното учение за двете завещания
Съществуването на две съвършени природи в Господа е основа за съществуването на две воли, две действия, две знания и две божествени и човешки мъдрости (1). Действието и волята са характеристики на природата
2:4 – Църковното учение за двете природи
Сега нека стигнем до същината на въпроса и да говорим за двете природи: Ние вярваме, че Господ Исус, второто лице на Светата Троица, взе
2:3 – Обучение на родителите
Това е вярата на православната и католическата църква. Определението на Четвъртия и Шестия събор беше отрицателно (1), защото човешкият ум не е в състояние да разбере