Следователно войната на Църквата не е срещу тялото, а срещу неговите желания. Ако човекът на новото творение бъде освободен от покварените си желания, неговите сетива и цялото му тяло ще станат чисти и светли и всичко около него ще грее от любовта и славата на Бог. В житията на светиите на нашата Църква има примери за избавление от робството на страстите

يتّضح أن إشارات العهد القديم المسبقة لا تدل على حدث صلب المسيح وحسب، بل على علامة الصليب نفسها، أي “علامة ابن الإنسان” التي ستكون محدَّداً راية النصر عند مجيء الربّ المظفر. صليب الرب تعبير عن محبة الله غير المحدودة، وعن قيمة الإنسان غير المحدودة في آن، فما من تعبير عن محبة الله أعظم من الصليب، وما من ارتقاء للإنسان أعظم من ارتقائه إلى حقيقة الصليب.

لقد مُنع شعب العهد القديم من صنع الأصنام وعبادتها، هناك عدة نصوص توضح هذا الأمر، إلا أن بعض الهراطقة يفصلون الجزء الأول من تلك النصوص عن الثاني ويحرِّفون تفسيره. ظهر الله في العهد القديم بواسطة الأفعال، وتكلم بأفواه الأنبياء. أمّا في العهد الجديد فقد تجسَّد كلمة الله “ورأينا مجده”، وأقام علاقة شخصيّة معنا، لذلك نستطيع أن نصوِّر شخص المسيح في الأيقونة.

Човек, който е просветен от божествени, несътворени действия, „озарява в сърцето си знанието за Божията слава, онази слава, която е на лицето на Христос“ и той става „участник в божествената слава“ и „участник в святостта на Бог.“ Християнинът, който живее в Божията благодат, става „член на тялото Христово“, тоест част от въплътеното тяло на Бог, той живее същия живот като Христос и излъчва божествена светлина